Днес, 11 юли 1917 г., подписаният П. Нечелтов, съдебен инспектор при столичното градоначалство, произведох настоящето дознание по устната заповед на г. градоначалника относно изложеното в прот. вх. И, от 10 т., както следва:
Показанията написани саморъчно, („Духовна култура", ст. 37, кн. 11-12 , 1922 г,).
Ето един пример как онези сили, които воюваха срещу Учителя могат да бъдат полезни и изпълниха Божията воля, защото благодарение на тях и на проведеното разследване срещу Учителя днес ние имаме показания на онези очевидци. Кой днес би могъл да каже нещо повече за шивашкото ателие на Ружа Иванович от уважаемият господин Станчев.
А какво е мнението на Ружа Иванович за Учителя можем да прочетем от същите показания и дознания извършени по онова време.
Ружа Иванович твърди: „Познавам Дънов отпреди 10 години; той е ви-сокоморален човек, добре възпитан и образован; като френолог, той винаги и бил полезен на децата ми. Аз не виждам нищо в учението на Дънов против съществуващата сега у нас религия, че това е така може да се види от обстоятелството, че той със своите речи привлича много господа и госпожи от висшата класа, като напр. г-жа генерал Бояджиева, генерал Стоянова, генерал Неделкова, генерал Диков със семейството си и мн. др. На въпроса от какво живее Дънов? Допускам, че живее от френологическите си изследвания".
(п.) Р. Иванович, „(Духовна култура", стр. 44, кн. 11-12,1922 г.).
Това е историята на един от салоните, които Учителят е използвал.